На друго място обърнахме внимание как храната може да стане причинител на болести. Тук ще разгледаме влиянието на негативните емоции върху здравето.

Тялото и душата на човека си влияят взаимно много повече, отколкото ни изглежда на пръв поглед. Всяко живо същество е в постоянна връзка с околната среда постоянно усеща променящите се обстоятелства и заплахи, а това изисква постоянно да сме нащрек, да се съобразявамее и адаптираме. Предизвикания от промените и заплахите около нас стрес е реакция на човешкия организъм и рефлектира върху всички негови органи и системи, включително и върху мозъка.

Организмът реагира на обкръжаващата го среда, на нейните заплахи. Той трябва или да се бори, или да избяга, или да се приспособи. Не напразно Чарлз Дарвин казва, че оцеляват „не най-интелигентните, нито най-силните, а най-приспособимите“. Само, че приспособяването съвсем не е безболезнен процес. То предизвиква постоянно напрежение, дискомфорт, тревожност и страх. Праистрическия човек не е имал нужда да подтиска емоциите си, когато е трябвало да се изправи срещу див звяр, докато съвременното възпитание изисква да сдържаш нервите си, т.е. да подтискаш емоциите си, дори и срещу теб да е най-големия подлец или наглец,който дори съзнателно те провокира. Още Зигмунд Фройд доказва, че подтиснатите емоции и психически травми може да доведат до соматични симптоми, т.е. до отражение на негативните душевни преживявания върху собственото ви тяло.

Всяка болест всъщност е защитна реакция на организма, затова може да се каже, че съществуват само общи болести, чиито прояви са локализирани. Още древнят мъдрец Сократ е казал, че неправилно е да се лекува окото без главата, главата без тялото, също така тялото без душата, а съвременната официална медицина всъщност прави точно това…

лошо настроение емоция

Емоциите са фундамент на човешкия живот и той често ги носи със себе си цял живот като куфар със стари вещи, от които му е жал или просто не може да се отърве от тях. Какво друго са спомените, ако не запаметени емоции – били те положителни или отрицателни. Вживота човек търси приятни усещания – радост, удоволствие, добро самочувствие, а се стреми да избегне или да отстрани неприятните, които заплашват душевното му равновесие. Когато това равновесие е нарушено от обстоятелствата, се появяват чувства като страх, тревожност, тъга, гняв, агресивност, враждебност, неприязън, желание за отмъщение. Емоциите са реакция на организма и отекват навсякъде в него, във всики органи и системи. Те (емоциите могат да станат основния механизъм, по който възникват болестите на човешкото тяло.

Може да се каже в най-общ смисъл, че те (болестите са  реакция на адаптация към променените условия, в които е поставен организмът ни. Например кашлицата или астмата може да се разглеждат като реакция към замърсения въздух, а съответно дискомфортът от болестта – като предупредителен сигнал, че нещо с нас не е наред.

Най-опасни са дълбоките и продължителни негативни емоции. Човек обикновено реагира на неприятните ситуации по два начина – като се освободи от емоцията с плач, викове, нападки, обиди, или като ги подтисне („преглътне”). Цялата психосоматична медицина днес е единодушна в разбирането си, че „блокирането на чувствата” поражда болест.

Поради погрешното ни възпитание обаче повишаването на тон е едва ли не най-голямото и непростимо прегрешение, а подтискането на емоциите – просто задължително, ако не искаш да бъдеш отхвърлен от околните. Така забраняваме на ядосания човек да отреагира гнева си, без оглед на това дали ядът му е основателен или не , а към мъжете сме особено жестоки, като не толерираме правото им да плачат и им се присмиваме, че са „женчовци”. Най-жестокото е, че така се отнасяме още с невръстните момченца. С това погрешно възпитание, без да си даваме сметка въобще, им съкращаваме живота с няколко години.

 

Материалът е подготвен  на база текст, публикуван в блога на  български психотерапевт. Повече в http://az-therapy.blogspot.com/2008/06/blog-post_25.html