В най-ранните времена на човечеството за здравето на нашите прародители са се грижели шамани, а по-късно, когато са се появили съвременните религии, в  свещенните книги били закодирани обичаи и правила на здравословно хранене като Коледни и Великденски пости при християните,  Байрам при мюсююлманите. Подобни правила има и при евреите, хиндуистите и будистите.

Векове, след като възникнала „класическата„ медицина, за чиито праотци се смятат Хипократ, Гален и Авицена, човечеството продължавало да се изхранва предимно от земеделие и скотовъдство, т.е. да прекарва основната част времето си на чист въздух сред още незамърсената природа, да упражнява физически труд и съответно да не боледува много.

Хранителните продукти също били чисти от замърсявания – далеч по-чисти от днешните прехвалени биопродукти. Всичко започва с индустриалната революция в Англия. В същото време т.н. класическа медицина еволюирала, но недостатъчно бързо, за да върви в крак с промените в в технологиите и произтичащите от това промени в начина на живот на хората, и в околната среда.

Разстоянията между отделните континенти и липсата на комуникации в съвременния смисъл на думата разделяли света и пречели на обмена на знания. Така Европа оставала задълго затворена в себе си и високомерно гледала на хилядолетните постижения на традиционната медицина в Индия, Китай и др. далекоизточни страни. Според тяхната философия тялото на човека е неразривно свързано както с неговата душа, така и със заобикалящата го природа, от която черпи енергия.

Китай

Чак до Средновековието Авицена продължавал да бъде най-големия авторитет в европейските медицински университети, а до средата на 19 век на бъдещите медици все още се преподавали текстове на Хипократ и Гален. Повече от два века индустриализацията и новите технологии напредват стремглаво и носят все повече и по-вредни промени в начина на живот и хранене на хората, а медицината, макар, че в нея се прилагат супермодерни технологии, си остава на все същите стари основи.

Може да се каже, че духът на болестите е изпуснат от бутилката някъде след Втората световна война, когато американцете налагат своята „масова култура” и ”лайфстайла” на т.н. консумативно общество чрез потоп от реклама. Така  колата и другите порядъчно подсладени безалкохолни напитки, заедно с бургерите, джънк фууда и пр. псевдо храни и напитки, съдържащи много сол, захар и мазнини, стават част от менюто на европееца и систематически започват да рушат здравето на няколко поколения. Показателен е малкоизвестния факт, че едва десетина години след войната в благоденстващата на фона на тогавашното ГДР Западна Германия, заболяванията от рак са десет пъти повече на глава от населението. Смайващото е, че става дума за практически същия генотип, за изкуствено разделени от границата братя и сестри, братовчеди и пр. Повече от логичен е изводът, че в природата нищо не може да се спечели, без да се загуби друго, че прекаленият стремеж към охолство и материално благополучие очевидно е за сметка на здравето…

Берлинската стена

При българина промяната е още по-драстична и протича на два етапа. Първо след 1944 г. се налага ”съветския лайф стайл” с консумация на много алкохол – водка, ракия и пр. Провежда се индустриализация от най-примитивен вид с машини предимно съветско производство, които са свръхенергоемки, а заводите, съоръжени с тези допотопни технологии, безогледно замърсяват околната среда. На всичкото отгоре, повсеместно става храненето но обяд, че и вземането на храна за вкъщи, от т. нар. работничеси столове, където се готви с препържена мазнина и с много брашно. Постепенно еманципираните и вечно заети жени започват да купуват полуфабрикати и консерви, вместо да приготвят домашна храна.

Все по същото време българските селяни принудително са откъснати от своята земя, от екоземеделието (защото друго тогава просто е нямало) и от домашното скотовъдство и птицевъдство. Много от тях се местят в града, където формално стават работници, но скоро към тях тръгват месни консерви и месо от село, та влакът Видин-София получава прозвището „мазния влак”.

Уж за да покажем превъзходството си над Запада, пренасяме точно оттам най-вредните препарати и технологии – най-напред изкуствените торове и птицевъдните ферми, ДДТ, хербициди, пестициди и пр. Така храната става все по-малко био, все по-замърсена и по-вредна. Откакто в земеделието навлизат агрономите и в хранително-вкусовата промишленост технолозите, навлизат изкуствените торове, вредните консерванти, оцветители и овкусители, както и соята, като заместител на месото.

Втората вълна настъпи след падането на Берлинската стена – в България нахлуха масово западните хранителни продукти и безалкохолни напитки и веригите за бързо хранене. Българина се оказа напълно непедготвен – втурна се като невидял да си наваксва за времената на дефицит на храни, когато месото се продаваше „под рафта”, за маслини се извиваха дълги опашки, а луканка и банани имаше веднъж годишно – около Нова година.  Рекламата бързо наложи американските вериги за бързо хранене и тъпканите със захар всевъзможни коли и швепсове, множество вафли, солети, чипсове и др. псевдохрани. Луканка и месо имаше вече навсякъде, та можеше да се преяжда всеки ден. Така България зае позорното последно място в Европа по здравословно хранене, въпреки, че българите са същевременно и най-бедните.

Минаха десетилетия, преди да осъзнаем, че като не копаш с мотика,  като не завръщаш по цял ден кравите или овцете, кат не работиш физически труд и не се движеш, ти трябват джогинг и фитнес, за да си заслужиш храната, както казваха нашите баби. Уелнеса, т.е. грижата да се чувстваш добре, стана гигантски бизнес и това е, защото стотици милиони хора по целия свят започнаха да осъзнават, че здравето стои над парите и кариерата, че за да можеш да работиш, трябва да си здрав. Лошото е, че да си здрав в днешно време, когато прекарваш пвечето от времето обездвижен, съвсем не е толкова лесно и между другото, струва доста пари. Така кръгът отново се затвори – жертваш си здравето, за да печелиш пари, които после даваш, в опит да си възвърнеш здравето…

Пътека за бягане

Излиза, че най-после започнахме да настигаме американците, макар и само по един показател – затлъстяването. Впрочем янките сами станаха жертва на собствения си капан – стремежът към огромни печалби на техните хранителни монополи ги направи най-затлъстялата нация в света, което пък ги изпрати в лапите на собствените им фармацевтичните гиганти.

Но нека да погледнем себе си – мнозина от българските лекари забравиха Хипократовата клетва и хукнаха да усвояват пътекте на  здравната каса, т.е. да печелят за сметка на здравето на пациента. Това постави въпроса за здравето, морала и парите.

Хипократ и неговите последователи преди векове извлекли своите знания, които са залегнали в основите на съвременната медицина чрез дисекции на животни. Днешните студенти по медицина го правят чрез упражнения върху човешки трупове.  А къде е „душата”, къде е мозъка, къде е подсъзнанието, къде е взаимовръзката между функцията на отделните органи, както лекува далекоизточната медицина – у нас се изграждат все по-тесни специалисти, лекарите имат все по-малко интердисциплинарни знания, правят се все по-малко консилиуми – ако някой е на ръба на смъртта – може би да, но ако го боли глава – предписва му се хапче. Ама дали причината е стрес или друга емоция, или безсъние, или просто настинка  – хайде при джипито – и хапче. Лекуват се симптомите, следствията, а не причините. А както се казва в един виц, хирургът всичко може, нищо не знае, невролога всичко знае, но нищо не може, а джипито нищо не знае и нищо не може.

Наричаме луди хората с тежко умствено разстройство, а лудите сме ние, които не вземаме мерки срещу нездравословата храна, която ядем, срещу постоянния стрес в който живеем и влизаме от депресия в депресия, срещу употребата на цигари и алкохол, с които не само съкращаваме продължителността на живота си, но влошаваме неговото качество.

Нашият екип се опитва да ви помогне да се осъзнаете и да вземете здравето и живота си в свои ръце, да се стремите постоянно към оптимално здраве чрез баланс на духовно, психическо и физическо ниво. Гледайте отново и отново филма ”Яж, моли се и обичай!” с Джулия Робъртс и Хавиер Бардем – той е пропит с много мъдрост.

И дерзайте! Животът е пред вас. На каквато и възраст да сте, винаги има на какво да се наслаждавате…