Консумацията на животински мазнини е без съмнение част от кулинарните традиции на човечеството. Ескимоси и папуаси, южноамериканци и китайци, скандинавци и индийци, африканци и европейци – всички използват животински мазнини в своето хранене, но в различна степен.

Обитателите на студените зони приемат повече животински мазнини, докато за повечето обитатели на горещите зони религията се е погрижила – на мюсюлманите е забранено да ядат свинско, а на индийците дори и говеждо, защото кравите са свещени!  В католическите Италия, Испания, Франция религията не забранява свинското, но в районите край морето, където климатът е по-топъл, се консумират предимно риба, зеленчуци и зехтин. Съответно в планинските райони, където е по-хладно, а през зимата много студено традиционно се употребяват продукти подобни на бекона (напр. италианската панчета и на нашенската луканка, както и сланина, често подправена с розмарин. Дори в съседна Гърция, където източно-православната религия не се произнася изрично по въпроса за тлъстите меса, гърците ревностно постят два пъти в годината, т.е. около 20% от времето въобще не консумират месо и животински мазнини, а през останалото време ядат предимно риба, пилешко, анешко, ярешко и говеждо, и много рядко свинско.

Мазнините са своеобразен акумулатор в човешкото тяло

Известно е, че във всички живи организми в депата от мазнини се съхраняват големи запаси от енергия, с които да преживеят при липса на храна. Освен това телесните тлъстини имат и топлоизолиращи свойства и именно затова планинците препочитат по-тлъстото свинско.

Като правило, мазнините се натрупват в определени тъкани и на определени места, които при човека са в коремната област(паласките) , по бедрата и бутовете (задните части) .   При излишък на такива запаси от мазнини, те започват да се натрупват навсякъде из организма, даже във вътрешните органи и причиняват сериозни заболявания – напр. диабет тип 2, а с тази диагноза са всеки 4 от 5 диабетици!

Струва си да се отбележи,  че преди векове хората са се хранели предимно с дивеч и риба, и проблемите са се появили едва през миналия век, когато започва промишленото производство на месо чрез отглеждането на домашни животни, пилета и риба във ферми. Естествено, както в почти всички случаи, негативния тренд идва от САЩ, където бързата печалба е над всичко.

Все пак, колкото и да не ни се иска да признаем, днес се храним по-добре, отколкото нашите предци. Говорим, че въздухът е лош, екологията също, плашим се от генно модифицираните храни. Всичко това е вярно и все пак плюсовете са доста повече от минусите. Качеството на продуктите расте и ние пием по-чиста вода от нашите предци. Не напразно въпреки всичко средната продължителност на живота расте.

Свойства на животинските мазнини

Животинските мазнини са най-ценния източник на енергия в храната, от които човешкия организъм най-лесно може да добие така необходимите му калории, както и в частност така важните ненаситени мастни киселини. Те пък на свой ред са необходими за снабдяването на организма с липиди – градивен елемент за изграждане на клетъчните мебрани и за изграждане на тъкани.

В човешкия организъм цяла система от органи се грижи за преработката на животинските мазнини. Още в самото начало мазнините се преработват в червата с помощта на жлъчката и на специални ферменти – липази, които ги разграждат на съставни части. Те на свой ред се всмукват в кръвта през тънките черва и се разнасят по целия организъм. Но преди да се придвижат към различните органи и системи, мастните киселини, попадат в черния дроб, където допълнително се преработват и в адаптиран вид постъпват в кръвоносната система.

Мазнините в жлъчката създават усещането за ситост. Но при затлъстяване, организмът започва да трупа ненужни запаси. Според доскорошните схващания, при излишък на мастни киселини, те заедно с храната водят до повишено съдържание на липопротеини в кръвта, което на свой ред води до запушване на кръвоносни съдове и до множество сърдечно-съдови заболявания, между които инфаркт и инсулт.

Само, че колелото на информацията отново се завъртя и според последни проучвания, проведени в Англия и САЩ излиза, че животинските мазнини нямат нищо общо с повишените нива на холестерола, запушените артерии, наднорменото тегло и сърдечно-съдовите заболявания. Сега добре информираните лекари подхващат нова песен – съветват ни да не използваме олио или зехтин за приготвяне на топла храна, а да наблегнем на доскоро „забранените” свинска мас и краве масло, които на всичкото отгоре правят домашно приготвената храна много по-вкусна. Така за първи път известната максима, че „всичко, което е вкусно, е забранено” бе опровергана.

Затова, нека се придържаме към народната мъдрост, че всичко е добре, когато е с мярка – и месото, и сланината, и виното, и ракията. Да се храним балансирано. Какво значи балансирано? Да ядем зеленчуци, плодове, месо, картофи, ориз, варива, ядки, като се стараем да съчетаваме храните и да не прекаляваме с нищо.

Организмът винаги ни праща сигнали, подсказва ни – кое ни причинява киселини, от какво ни става тежко, коя храна ни причинява газове и т.н. Ние просто трябва да се вслушваме в него – да не ядем, когато не сме наистина гладни, да избягваме пържено, да не се тъпчем с нещо, което не ни е вкусно, само за да не обидим домакинята.

По нататък всичко зависи от конкретния организъм. Ако човек е здрав и изразходва енергия при физически труд или движение и спорт, мазнините се разграждат и му дават енергия. Ако води застоял живот и не се нуждае от енергия, приетите с храната мазнини не се изгарят, а се натрупват тлъстини около корема, по бедрата и по задните части, т.е.човек започва да затлъстява и да затлачва кръвоносните си съдове с холестеролни плаки.

За това водете здравословен начин на живот – движете се повече, спортувайте (ако сте още млади), копайте си градинката на вилата или на село (ако сте по-възрастни и имате такава), разхождайте се, ходете на работа пеша. Тогава този текст ще има само познавателна стойност за вас.